Психология OFFNews

11/11/2022

Първо трябва да стана Аз, преди да стана Ние

Ървин Ялом

11/11/2022

Понякога, без да искаме, влизаме от една трудна връзка в друга и имаме усещането, че сценариите в нея буквално се повтарят - търсим и даваме неистово близост, а се удр...

09/05/2022

За силата да си позволиш да бъдеш слаб

Диляна Велева

Момчето, къртицата, лисицата и конят направо взривиха мислите и чувствата ми днес.. В мен е океан от асоциации...

- " Кога си бил най-силен? ", попита момчето.
- Когато съм се осмелявал да покажа слабостта си", отвърна конят

Първата дума, която се появи на вътрешния ми екран е Автентичност. За да бъдем автентични е нужно първо да се откажем от илюзията за съвършенство и да поканим сенките си да изпътуват дългия път от нашето несъзнавано до горната земя на Аза ни.
Нужно е да се откажем от вярата, че другите ще ни обичат само, когато сме в света на успелите.
Всъщност тези, които ни обичат няма да искат от нас да изрязваме наши същности и те самите нямат да режат парчета от нас.
Това са нашите хора.
Тези, които не ни приемат просто не са нашите хора.
После е важно да се откажем от илюзията, че всички могат да ни харесват и приемат.
Всъщност ще ни приемат само хората,които вървят по сходни паралелни на нашите пътища. Ние ще имаме очи да ги видим. Те ще имат очи да ни видят. Като в " Малкия принц" на самотния владетел на небесата Екзюпери - най -същественото не се вижда с очите. То се вижда със сърцето.

Да показваш слабостите си изисква огромна вътрешна смелост.

Но през смелостта си можем да открием хората-домове и хората не -домове.

Когато сме смели ставаме кораби, а не котви.

Избираме себе си пред ролите си.

Избираме истината пред имиджа.

Да бъдеш себе е най-трудното и смело решение.

Ако тръгнем по този път ще губим , но и ще намираме хора.

Виждам в мислите си едно огромно поле със синчец. Вятърът пее в сърцето на всяко цвете - избери мен, понякога ще бъда нежен бриз, понякога ще викам черни бури...струва си...избери ме ..

И синчецът в този безкраен океан от синьо нежно му се покланя. И той все по-смело продължава да шепти....струва си, струва си всичко....
Шептенето все повече зазвучава като молитва. От най-дълбоките......

09/05/2022

Завръщане у дома

Диляна Велева

Имам един мъничък ритуал. Когато търся отговори влизам в книжарница, насочвам се към рубрика психология и взимам първата книга, която нямам.
И колкото и да е странно - точно в нея откривам отговорите.

Та днес ми беше едно умислено и направих същото.

И пак проработи. Първата книга, която ми попадна се казва: Момчето, къртицата, лисицата и конят"на Чарли Макеси, издателство Сиела.

Усетих се сякаш чета мои мисли, толкова близка бе тази книга за мен.

Понеже я намирам за много мъдра ще си позволя да споделя моите асоциации по цитати от нея.

- " Понякога се чувствам изгубен, каза момчето. "

" И аз - отвърна къртицата".

- "Но ние те обичаме, а обичта те води у дома. ".

- "Мисля,че всички просто се опитват да стигат у дома, каза къртицата... "

Асоциациите затичаха диво из мислите ми, прочитайки това.

Кой е нашият дом? Как да го намерим?
Дали ще го усетим?
Понякога имаме няколко дома - в нас самите, в другите, в книгите, във филмите, в работата.

Домът е място, с което се чувстваш свързан дълбоко. Домът е място, в което се усещаш себе си. Няма нужда да се редактираш. Просто си.

Всички искаме да имаме такива домове.

Понякога,обаче, нещата се случват различно. Домовете ни стават бойни полета.Стават места в които не можем да си позволим да бъдем истински.

Вярвам с цялото си налично сърце, че когато сме чувстваме изгубени всъщност сме отделени от нашите истински домове.

Баба ми казваше като бях малка , че домът е попарата със сирене и захар сутрин, чудният тутманик и медът от дядо, който той вадеше с ръце от кошерите нищо, че пчелите го нажилваха на много места. Чувствах, че домът ми е в люлката опъната между двата ореха на двора.

Баба казваше още, че дома ми е когато сме ние тримата - аз тя и дядо, играем на карти, на барбут, гледаме заснежените борчета от топлата стая, със запалена камина.

Точно тези домове търсим, когато сме изгубени.

От първото изплакване при раждането търсим дома на майчината гръд.
С последното си издишване търсим домът на Бог.....

Търсим домовете на Любовта

09/05/2022

Вярвам, че всеки един от нас може да намери своите причини да продължи напред...

Причини да продължим напред

Диляна Велева

Рано сутрин - отворих на произволна страница - "Момчето, къртицата, лисицата и конят" и попаднах на това:

-" Всички ние имаме нужда от причина да продължаваме напред" -каза конят,
-Каква е вашата?
-"Вие тримата, отвърна лицицата."
-" Да стигна у дома", отвърна момчето.
-" Торта",отвърна къртицата,
-"Открих нещо по-хубаво от тортата".
-"Не си, каза момчето.
"Съм", отвърна къртицата.
-"Какво е ?
-"Прегръдка."Трае по-дълго."

В мен буквално буря от асоциации...

Вчера на спирката чух две жени да си говорят, неволно подочух част от разговора им.
- "За мен животът свърши- каза едната."
- "Хвани се за нещо- каза другата."
После дойде тролеят ми и се качих умислена.

Кога усещаме, че животът ни сякаш свършва?

Най-често, когато усещаме дълбока загуба. В основата си представата за смъртта е отделяне - от себе си, и от всички близки и от света. Представяме си я като безкрайна самота. За религиозните хора, вярващи в различни богове смъртта е по-скоро среща. Те по-малко се страхуват.
На Великден до мен имаше една баба, която се молеше тихо - "Господи - прибери ме, моля те". Питах я нежно защо, а тя ми отговори, че всички нейни хора са отлетели и за нея животът е смърт, а смъртта среща. Има резон - помислих си аз. И се загледах в по-детски разплаканите й сини като теменужки очи.

Понякога имаме нужда от причина, за да продължим напред. Или както каза мъдро жената от спирката - да се хванем за нещо.
Представих си река Гюрла, която разделя село Средногорово на две части. Зимата обичахме с хлапета да се пързаляме по заледената й повърхност, даже тропахме с крачета, за изпитаме устойчивостта на леда. В една такава зимна утрин ( цялото село миришеше на сняг и запалени печки, опияняващ аромат) пак се отправихме с приятелчетата ми към Гюрла - това бе нашата игра, като кънки на лед. И отново - смях до дупка, докато изведнъж явно скачайки по -силно ледът под мен се счупи и усетих как краката ми изтръпват от ледената вода. Буквално спрях да ги усещам. Разтичах се разпплакана към къщата ни, тя е сравнително близо до реката. Дядо ме гушна и ми помогна да сменя дрехите си, после ми сложи в краката нагрята тухла. Усетих как топлината бавно започна да нахлува и отново можех да усетя собствените си крачета. Тогава дядо ме гушна и ми прошепна тихо, сякаш, за да не изгони топлината от мен - "моето момиче под леда реката е жива".

Не мисля, че тогава разбрах какво ми казва точно. Но ето ме сега на спирката - чакайки тролея, разговорът на тези две жени върна този спомен в мен - ярко и живо. Буквално го видях, все едно се случва тук и сега - играта на времената в нас.
.....реката е жива под леда.....жива -

зазвуча в мислите ми като мантра.
Дори да чувстваме, че сме заледени и сякаш мъртви реките отдолу в нас са живи ни чакат. Понякога просто трябва да спукаме леда и ще ги усетим отново. Та те чакат пролетта.
Молят се за пролет.

Причините могат да имат много имена - връщането у дома, торта, любовта към близките ни, прегръдка. И всички те са свързани с повторно свързване. Може да бъде даже и едно цвете, едно животинче, една случайна среща.

Пролетта ни чака да ни омагьоса отново с всички разцъфнали дървета, с уханието на ябълков, черешов цъфтеж, с гордите магнолии, с дивите круши в гората, със поляните от михзухари, избухващи в жълто. Със цялата си същност. Пролетта е живот. Всичко се възражда.

Точно като потенциала за живот в нас. На дивната рокля на пролетта има избродирана незабравка. Да ни напомня, да не забравяме, че под леда реката е жива.....
Жжжжжжжж като живот. И всички тези смисли, които ни чаката да ги открием.
Panta rhei ..Мъдростта на Хераклит...
Всичко тече и се променя. Като в песента на Васко Да Гама от село Рупча, момчето, което мечтаеше да опитоми морския безкрай...

"Тече... Всичко тече... Времето няма край и ни влече"

09/05/2022

.....

Когато е тъжно
си представи
че си червеното
в поле от макове
че дори и да не
разбираш защо
се случват нещата
вятърът на съдбата
те пази
че сълзите са твои
и с тях тъгата
става някъде дъга
че реките в теб
търсят своето море
когато е тъжно
си представи, че
всички възможни
вселени
ти помахват нежно
и липсата на път
е само илюзия
когато е тъжно
тъгата просто
ти отваря
място за
вятъра в
полето от
макове
недей да търсиш логика
някой някъде те мисли
дори и сега да не
го виждаш
погледни през
вътрешния
си прозорец
дъгата от
сълзите си
усмихни се:
красотата
заслужава
усмивка

Диляна Велева

09/05/2022

За перфектния живот

Отново отворих "Момчето , къртицата, лисицата и конят" на Чарли Макеси.

- Най-голямата илюзия е тази, че животът трябва да е перфектен" - каза къртицата...

И отново мислите ми се загониха, тропат на екрана ми и чакат да им отворя вратата...

Илюзиите за перфектност са срутили толкова много животи и взаимоотношения..
Какво означава да бъдеш перфектен?

Да си перфектен означава никога да не грешиш. Представям си как прохождат децата - лъкатушейки се устремени към мама, падайки, ставайки отново и отново.

Как да учим ако не грешим? Зоната на развитие е точно зад зоната на комфорт..
Грешките са нашата обратна връзка от реалността.

Има два подхода към тях -когато грешим - да започнем бясно да се обвиняваме , другият е да започнем да си задаваме въпроси и да анализираме опита си.

Вината води до задънени улици.Тя изпива енергията ни за действие и промяна. Кой е виновен е главна тема в много сенейства и взаимоотношения.

Обратната връзка от реалността има потенциала да ни развие.

Мисля си, че хората, които постигат мечтите си имат висок толеранс към грешките си и ги използват много стратегически, учейки се от тях.

Колкото повече опитваш, толкова е по-голям шансът да откриеш своето нещо.

Хората с нисък толеранс към грешки просто се отказват да опитват.Чувството за вина им вика чувството за провал и така те остават в едно тясно пространство на своята комфортна зона.

Представям си ритуала пинята, който е характерен за рождените дни на децата в Латинска Америка. Той се състои в това лакомства да се опаковат и да се качат някъде нависоко и децата да започнат да ги удрят с пръчки, за да спукат опаковката и лакомствата започнат да падат.

Понякога това не се случва бързо, изисква време и усилия.

Но накрая наградата си струва - от високото започват да падат толкова много вкусотии.

Сетих се за града, в който заваляват бонбони на Джани Родари.

Във ритуала на пинятата има много мъдрост - колкото повече опитваш,толкова по-голям е шансът да получиш жадуваната награда.

Самият факт, че сме се родили на планетата земя ни прави несъвършени.

Няма перфекти хора. Няма перфектни отношения. Няма перфектен живог.

Това е една илюзия , която е нужно просто да пуснем да си отиде.

Гледам колко упорито моите синове бият с пръчки опакованите лакомства, давам им кураж отдалече да продължават да опитват.

Накрая. всички дружно успяват и лакомствата започват да падат. Няма такава радост. Когато повече си се борил за наградата толкова по-сладка е тя.

Бонбобите капят от високо. В споменитв ми всичко върви на забавен каданс...
Като в сън. Като в картина на Салвадор Дали..

Сещам се за моите грешки и колко много схм научила от тях.

Отвъд илюзията за перфектност е реалният живот със всички свои възходи и падения

Вече сме вън от Едем. Ябълката е откъсната и ние хората сме в една друга реалност - несъвършена, но красива.

Падат ли падат бонбони, като в града на Джани Родари, в този детски рожден ден преди десет години.

Ако бяхме перфектни нямаше какво да развиваме в себе си.

Самият живот е развитие и колкото по-здраво удряме пинятата, толкова е по-голям шансът да получим своите награди.

Те могат да имат различни лица - -хора-награди, ситуации-награди.

Шарени като обвивките на бонбоните, паднали от високо.

Всички деца участвали в ритуала са адски щастливи.

Иска ми да можех да нарисувам усмивките им.

Сякаш ангел е слязъл на земята и нежно ги гали.

09/05/2022

20/04/2022

Понякога отношенията ни с другите са трудни. Имаме чувството, че се въртим в омагьосан кръг. Възможно е в такива случай несъзнателно да играем едни и същи роли, с кои...

19/04/2022

Автор: Диляна Велева Имам един ярък детски спомен. Небето се е схлупило, всеки момент ще завали. Ние с баба сме в нашата градина и копаем рози. В един момент започват

11/03/2021

Някой мъдри съвети от Джордан Питърсън

Джордан Питърсън професор с много престижни награди в университета в Торонто, практикуващ клиничен психолог и автор на революционната книга за психологията: 12 правила за живота - противоотрова срещу хаоса

Джордан Питърсън също е известен с канала си в YouTube, който има 270 000 абонати. Това е наистина внушително число, като се има предвид, че повечето от видеоклиповете му са с продължителност над един час и обхващат много дълбоки теми като философия, митология, психология и религия

Попитан: "Какви са най-ценните неща, които всеки трябва да знае?" Той отговаря с прости правила максими. Но във всека една от тях се съдържат десетилетия научни изследване

Ето кои са най-ценните неща, които всеки трябва да знае, според проф. Питърсън:

Казвайте истината

Не вършете неща, които мразите.

Действайте така, че да можете да казвате истината за вашите действия.

Преследвайте това, което е смислено, а не това, което е целесъобразно.

Ако трябва да избирате, бъдете този, който върши нещата, вместо този, който се вижда да върши нещата.

Обръщайте внимание.Приемайте, че човекът, който слушате, може да знае нещо, което вие трябва да научите. Слушайте го достатъчно усилено, за да го сподели с вас.

Планирайте и работете усърдно, за да поддържате романтиката във вашите взаимоотношения.

Бъдете внимателни с кого споделяте добрите новини.

Бъдете внимателни с кого споделяте лошите новини.

Подобрявайте най-малко едно нещо на всяко място, на което отивате.

Представете си кой бихте могли да бъдете, а след това внимателно се насочете натам

Не си позволявайте да станете арогантни или злопаметни.

Опитайте се да направите една стая във вашата къща, колкото е възможно по-красива.

Сравнявайте себе си с това, което бяхте вчера, а не с онова, което е друг днес.

Работете колкото се може по-усърдно за поне едно нещо и вижте какво ще се случи
Ако старите спомени все още ви карат да плачете, запишете ги внимателно и пълно

Поддържайте връзките си с хората.

Не се отнасяйте нехайно и не омаловажавайте социалните институции или художествените постижения.

Отнасяйте се със себе си като че ли сте човек, за чиято помощ сте отговорни.

Поискайте от някой малка услуга, така че той да може да поиска същото от вас в бъдеще.

Сприятелявайте се с хора, които искат най-доброто за вас.

Не се опитвайте да спасявате някой, който не иска да бъде спасен, и бъдете много внимателни в спасяването на някой, който го желае.

Нищо, което е свършено добре, не е незначително.

Въведете в перфектен ред дома си, преди да критикувате света.

Обличайте се като човека, който искате да бъдете.

Бъдете точни в речта си.

Стойте изправени с раменете си назад.

Не избягвайте нещо страшно, ако стои на пътя ви — и не правете ненужно опасни неща.

Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате.

Не превръщайте жена си в прислужница.

Не крийте нежеланите неща в мъглата.

Обърнете внимание, че възможността се скрива, когато отговорността е оттеглена

Прочетете нещо, написано от някой велик човек.

Галете котка, когато я срещнете на улицата.

Не безпокойте децата, когато карат скейтборд.

Не позволявайте да се разминава на насилниците

09/03/2021

За историте, които разказваме за себе си и другите

Ние сме родени разказвачи на истории. Това е нашият начин да възприемем реалността и да й дадем вътрешен смисъл.

В началото на живота ни, нашите обгрижващи разказват историята ни .
В началото нашата история се пише през допира на мама - дали дълго плача в огромния свят или съм до сърцето й и чувам равномерното му биеене, както някога в утробата.

После идват думите и с тях започваме да пишем историята на живота си.
Как се казваш? На колко си годинки ? Нашата първа идентичност. Нашата първа история.
И с времето историята ни става все по - дълга и сложно взаимосвързана.

Представям си историите ни като кореновата система на дълголетно дърво. Преплетени , докосващи се , търсещи се, някъде болезнено заплетени.

Околните ни казват - ти си такъв и такъв, обичаш да правиш, той е палаво дете, той е послушно или непослушно дете. Тези първи наши истории ние възприемаме директно от другите.

Реалността се влияя и се комуникира чрез езика.

Когато сме мънички ние се ориентираме от другите за смисъла на това, което ни се случва.

Дали е добре това, че съм палав или не е? Дали ме обичат като съм таъв, какъвто съм?

Първите години пишем емоционалното ядро на историята ни. Фокусът на историята е дали ме обичат? Дали ме приемат? Дали съм желан в този огромен свят? Дали мога да бъда себе си?

И това първо ядро на идентичността ни цял живот живее в нас - своя собствен живот.

С годините към историята ни се закачат още интерпретации, в зависимост от средата в която живеем. Как ни етикират ? Дали казват за нас, че сме мързеливи или пък, че сме оправни?
Един ден ние казваме за себе си това, което някога са казвали за нас.

Историите, които разказваме за себе си ни навигират през живота ни. Те са мисловните ни тавани.

Всяка история е уникална - ваяла се е дълго като сталактите в древни пещери.

Има една история, която е доминираща над всияки останали.
Дали приемам живота си като поредица от трудности? Дали все на мен се случват тези трудни събития или нещата в живота ми стават плавно?
Дали винаги ме изоставят? Дали винаги другите са лоши с мен?

Или вярвам, че мога, че мога да управлявам кораба на живота си така както искам?
Въпрос на история. На вярване за себе си.

Един от начните да излезем от клопката на болезнен разказ е първо да станем будни за него.
Да осъзнаем, че докато не осъзнаем смисъла на едни повтарящи се ситуации, те ще се възпроизвеждат отново и отново.

Не е лесно да пренапишем историята си. Но е възможно .
Понякога, когато се осмелиш да счупиш мисловните си тавани, установяваш, че всъщност са били картонени.
Мислил си дълги години, че не можеш нещо, само защото някога са ти казали.

Новият опит пише нови истории.

Понякога много по - истински от старите ни. И по - красиви.

Ние сме родени разказвачи на истории.

Дали има реалност или има история на реалността?

Ние сме като археолози на историите си.

Под старите истории понякога има скрити съкровища - тези на твоето истинско аз.

И те обикновено са истински.
Защото ги пишем с извивките на душата си.

06/09/2020

Някои въпроси и отговори..
Как точно ни манипулират във любовта?

Произходът на думата манипулация е от латински език и означава правя (творя) нещо с ръцете си. Днес емоционалните манипулатори творят своите интереси във психиката...

01/09/2020

Понякога просто трябва да пускаме нещата
- подобно на китайски фенери...

Понякога е така - просто губим. Искаме неистово нещо. Борим се неистово за него.Вдаваме се в желанието. Мечтаем за нещото - чертаем в мислите си обетовани земи И с тях ...