27/02/2024
Ива Куюмджиева
Държавно планиране, култура и идеология
Книгата си поставя за цел да анализира държавното планиране в контекста на социални и естетически теории за отношенията власт - култура и изкуства – общество. Разбирането за идеологията се базира върху интерпретации на теорията на Алтюсер за идеологическите апарати като система от материални структури, практики и институции, осигуряващи социална кохезия и спомагащи за интегрирането на разнородните социални групи или класи за постигане на целите на политическата власт. Осъществената историческа реконструкция на държавното планиране от началото на ХХ век до момента си поставя за цел да създаде „дълъг разказ“ (по Бродел), базиран по-скоро върху извеждане на структурни и системни съответствия, отколкото върху проследяване на всички етапи на развитие. Фокусирани са две конкретни декади: 20-те години и 90-те години на ХХ век, бележещи повратни точки в промислянето и реализирането на практика на държавното планиране, съответно в СССР (и после в Социалистическия лагер) и в посткомунистическата ситуация (и в системата за планиране на ниво ЕС). Основен предмет на изследването е констелацията от идеологически апарати и техните различни функции, разгледани през политическите концепции за култура. Континуитетът при реконструирането на взаимодействията власт – изкуство се проследява като дълготраен процес през две проблематизации: на „съюза“ между изкуство и технологии и на понятието за автономия на изкуството. Пресичането на двете теми е очертано като разказ, започващ от първото десетилетие на ХХ век с успоредяването на мащабния проект за електрификация на СССР – ГОЕЛРО, и легендарното произведение на руския футуризъм „Победа над Слънцето“. Пърформансът е анализиран като версия на властовите претенции на авангардите за изграждане на нов свят чрез замяна на слънцето с електричеството и технологиите. Този разказ продължава до съвременни интерпретациите на ролята на културата като ресурс за критическо осмисляне на дигиталната ситуация. Той акцентира върху „политическата програма“ (по Гройс) на авангардите и върху потенциала на произведениятa на изкуствата да създават изпреварващи и изненадващи визии, метафори и прогнози за социалните трансформации и да предлагат алтернативи в мисленето за политическите, културните, технологичните промени. Също да произвеждат паралелни 5 време-пространства и фигури на интеграция, които макар и за момент успяват да дезинтегрират системата от идеологически апарати.
Енциклопедични статии и подбрани текстове за народа, историята, земята, етнографията, фолклора и кухнята на българите. Животоописания на съвременици.
