12/10/2022
dreams ep. 22: mitsakes
( for EN below)
Събота е.
Следобед е.
Подготвям се за едно от най-добрите партита правени наоколо от известно време насам. Не е необходимо да споменавам (вече ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че след черната корица следва нещо по-така), че партито не беше в стандартния стил, в който се подвизавам. И все пак, най-доброто от последните месеци! Archie Hamilton ми е абсолютен любимец в общи линии откакто се помня та нямам търпение да го слушам на живо.
И да, какъв по-добър начин да се подготвя за един от най-добрите продуценти на minimal tech сцената от това да спретна един minimal tech сет "в негова чест", вероятно ще си кажеш. Та какво да ти кажа. Определено не беше едно от най-добрите ми изпълнения. Със сигурност не е на дъното, но определено не е и за върха. Не прецених дължината на траковете, тук таме пипах копчелъци, които не трябваше, определено не е най-добрия ми аранжимент на тракове и какво ли още не. "Та защо просто не записа наново, мързел такъв?!?" вероятно е въпроса който се върти в в главата ти в момента. Ами да, бяха допуснати грешки, НО сета съществува тук и сега, и след малко, надявам се, ще го излслушаш, защото ми беше адски яко! Технически погледнато далеч не беше нивото, което очаквам и изисквам от себе си, но пък такъв кеф докато записвам, честно ти казвам, не си спомняма кога съм изпитвал. Искрен, чист КЕФ. Сякаш бях канализирал някакви свръх сили и не бях аз този, който управлява случващото се. Сякаш бях изпълнител и част от тълпата едновременно. А и честно казано, не ми пука за тея неточности!
Както , скъп приятел и колега меломан, някога, някъде, ми каза: "Все пак тия хора трябва да знаят, че го е записвал човек". А какво по-човешко от това да сгрешиш. Аз поне не се сещам.
Доста дълго мислих преди да реша съдбовния въпрос, да постна ли, да не постна ли. Алтернативите ми са:
"Забрави за сета и изобщо не се занимавай! - Пф, да бе, как ей така с лека ръка ще загърбя огромния кеф, от записа. Никакъв шанс!
"Ами просто го запиши наново" - Няма начин! Твърде много съм планирал за в бъдещето, не мога да си позволя лукса да губя време. А и със сигурност няма как да повторя емоцията.
И тук, драги слушателю, вероятно се питаш "Добре де, защо изобщо ми го обясняваш това?” С две думи, това да сбъркаш не е проблем. Не само това, съветвам те да бъркаш. Бъркай колкото можеш по-често, Прави грешки днес, утре, греши наляво и надясно, надлъж и на шир. Само и единствено чрез грешки можеш да опознаеш света, себе си и най-вече да израстнеш. Не съжалявай, не гледай назад. Просто продължи към следващата грешка, която най-вероятно ще допуснеш. В края на краищата именно всичките тея грешки представляват пътя ти в тоя живот. И, обещавам ти, ще дойде момента, в който ще осъзнаеш, че всичкото бъркане те е отвело до крайната ти цел, стига да знаеш каква е и да я следваш. Позволи на себе си да сбъркаш и се поучи от провала си, за да може като теглиш чертата да разбереш колко правилно е било всичко. Че ако не това, кое? Да седиш и да се чудиш, "мамка му, какво направих с всичкото това време което имах на тая земя?"
________________________________________________
Saturday.
Afternoon.
I am getting ready for the best party that has been thrown for quite a while now. Needles to say (you already know me, even if only by the cover colour) it was not the typical party for my taste. And yet, one of the best in a while! Archie Hamilton has been one of my favorite producers for as long as I can remember so I couldn't wait to listen to him live.
What better way to prepare for one of the best performers on the minimal tech stage than to put together a minimal tech set, in his honour, some may say. And what can I tell you. It wasn't one of my best performances, certainly not the worst, but definitely not the best. To put it short, mistakes were made. I didn't time the set correctly, touched keys I shouldn't have, there definitely are holes in my arrangement and loads more. "Why didn't you record it again?!!" you might ask. Well mistakes were made, and this set is existing here, now, because I had a blast! Definitely not my best work but it was certainly one of the sets I had the most fun while I was recording! I just got lost in the music. Lost track of time. Like some Godlike power got inside me and I wasn't the one controlling what happened next. It was like I was the performer and a part of the crowd. And honestly, I don't even care.
To put it in the words of the very own , a dear friend and a colleague of mine: "After all, people should know that it was done by a person". And what's more person like than making mistakes? I can't think of anything, honestly.
I had a long long think before deciding to post this one. What were my alternatives:
Scratch it and never release it? Naah, I can't just scratch the most fun I have had in recent month so easily.
Re-record maybe? Certainly not! I have plenty more selections planned for the future. I cannot afford the time.
"What's the point of this rant" you might ask, my dear listener. Well, simply put, mistakes are OK. Not only that. I advise you to make as many mistakes as you can, cause that's the best way to explore the world, yourself and most importantly, to grow! Don't look back, never regret and just move on to the next thing to screw up and to be wrong about. Ultimately these mistakes build your path in life and I promise you, the time will come when you will understand that all of them lead you to your ultimate goal. Allow yourself to be wrong and learn from your mistakes in order to be right at the end of the line. The alternative is to end up wondering "what did I do at all with my time on this planet?"
dreams ep. 22: mitsakes Saturday. Afternoon. I am getting ready for the best party that has been thrown for quite a while now. Needles to say (you already know me, even if only by the cover colour) i
