02/12/2023
📖⭐️Вече налична на уебсайта ни и от следващата седмица във всички големи вериги книжарници в София и страната.
⭐️По този повод споделяме с вас откъс от статия на „Ню Йорк Таймс”, посветена на „Кървав меридиан”.
„Кървав меридиан” идва за читателя като плесница в лицето... Всяка страница от тази творба разкрива оригиналността на автора, неговия страстен глас, отдаден в равна степен на грозотата и лиризма.
Този роман е важен, защото поставя в перспектива Фокнъровия език и темата за непровокираното насилие от предишните му творби, които често бяха разглеждани като
упражнения по стил и етюди върху злото. „Кървав меридиан” дава ясно да се разбере, че Маккарти иска от нас да станем свидетели на злото, не за да го разберем, а просто да се уверим в необяснимата му реалност. Неговият художествен език изгражда свят, увиснал между реалното и сюрреалистичното, раздрусвайки ни и изваждайки ни от нашето състояние на самодоволство.
Базиран върху исторически събития, романът проследява съдбата на едно четиринайсетгодишно момче, „хлапето”, родено през 1833 г., точно 100 години след автора, което се скита из американския Югозапад. То скоро се присъединява към шайка от ловци на скалпове, наети от един мексикански губернатор. Тези отхвърлени от обществото хора, сред които е и ерудираният съдия Холдън, имат вкус към кръвта...
Гротесковите описания донякъде са смекчени от сцени, които биха могли да бъдат видени на киноекран. Индианци минават през романа като във филм на Фелини, „дошли сякаш от трескав сън, натъкмени с животински кожи, копринени труфила... един с цилиндър, друг с чадър, трети с дълги бели чорапи и окървавен сватбен воал”. Хлапето и съдията са нашите собствени мъртви предци, които Маккарти възкресява, за да ги видим с очите си. Той се дистанцира не само от историческото минало и от клишираните образи на уестърна, но също и от ревизионистичните теории, представящи белите като злодеи и индианците като жертви. Всички хора са неумолимо жестоки тук, балансиращи върху един връх на
насилието – „меридианът”, от който техните цивилизации бързо ще рухнат... Авторът заставя читателите да оценят моралните и философските позиции на героите в романа. Хлапето често реагира на помпозните речи на съдията с репликата „Ти си луд” – твърдение, което звучи толкова правдоподобно, че да подкопава авторитета на съдията. Маккарти умело изгражда диалектиката между тези двама герои, водейки ни неумолимо към един смайващ в стилистично отношение финал... В последната зашеметяваща сцена виждаме извисяващата се фигура на съдията на сцената: „Той танцува гол, огромен, блед и лис, като някакъв грамаден младенец. Той казва, че никога няма да умре.” Но въпреки това авторът му отнема последната дума. Темите за живота и смъртта, които Маккарти развива тук, разбира се, нямат отговори, но „Кървав меридиан” предоставя начините да зададем по-ясно и по-смислено съответните въпроси.
https://pergamentpress.com/index.php?route=product/manufacturer/info&manufacturer_id=465
